Омуртаг (кан)

Кан Омуртаг е български владетел, син на кан Крум, управлявал България през 814-831 години.

Омуртаг застава на трона твърде млад поради внезапната смърт на баща си. Териториите на България в този момент са огромни и все още се води война с Византия. Българите търпят поражения, но все пак са сила, с която Византия се съобразява. След преговори през 816 г. е подписан 30-годишен мир между двете страни. Конфликтни остават обаче отношенията с Франкската империя, но Омуртаг успява да реши и този проблем.

Въпреки толерантността към християнската религия по времето на Омуртаг започват гонения срещу тях. Вероятно целта е укрепване на вътрешната сигурност на страната, а не антихристиянска политика.

Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от хан Крум. Властта е централизирана и с това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена.

Стабилният и дългосрочен мир дава възможност на Омуртаг да разгърне широка строителна дейност както в столицата, така и из цялата територия на държавата. Градежите от този период впечатляват с монолитността и качеството си. Създава се строителство на владетелски резиденции ( водопроводи, мостове и др.) Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България! Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи - Мадарския конник.  Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука).

Омуртаг умира през 831 г. по неизяснени причини. За мястото на неговия гроб се водят спорове.