Николай Лилиев

Николай Лилиев е псевдоним на Николай Михайлов Попиванов, виден български писател, преводач и поет символист.

Роден е на 26 май 1885 г. в Стара Загора.

През 1909 г. Лилиев заминава за Париж да следва търговски науки. От там изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията „Съвременник“, „Оса“, „Смях“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“ и др. Двамата съставят първата „Антология на българската поезия. От Вазова насам“, в която Лилиев е представен с 14 стихотворения. По време на войните е граждански мобилизиран, но участва със стихове, преводи и критика сп. „Звено“, сп. „Златорог“.

Работи като драматург на Народния театър в София. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г.

От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България. Поезията му е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.
Подписва се и с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. Известни негови творби са "Съмна в сънните градини", "Светло утро, ти прокуди", "Небето е безумно синьо", "Тихият пролетен дъжд", "На Тракия сред звучните нивя", "Вървя смирен, вървя самин", "Знам сърдечен свиден кът", "На заник догарят", "Тихата бащина стряха", "Погледни, как в почуда".

Умира на 6 октомври 1960 г. в София.