Иван Срацимир (цар)

Иван Срацимир е български цар (1356-1396), предпоследният преди падането на България под османска власт.

 

Роден е в Ловеч около 1324-1325 г., син на цар Иван Александър и брат на Иван Шишман.

 

Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман. Неудовлетворен от амбицията да стане наследник на своя баща, Иван Срацимир през цялото си управление отхвърля всички опити на брат си Иван Шишман за помирение и по такъв начин улеснява до голяма степен завладяването на Търновското царство и цялата българска държава от османските нашественици.

 

Иван Срацимир разширява и укрепва крепостта край Белоградчик - втората в царството му по големина и значение след Видинската. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I Анжуйски, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария, като столицата Бдин (Видин) и останалите крепости в района са под маджарско владичество до 1369 г. След завръщането си във Видин поддържа враждебни отношения с Търново и успява да заграби временно от него Софийската област. Скъсва изцяло и църковните си връзки с Търновската патриаршия и минава под върховенството на цариградския патриарх. 

 

През 1388 г. Иван Срацимир става васал на султан Мурад I. През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд III предприема поход против Османската империя. Срацимир се възползва от това и отхвърля своя васалитет спрямо султана. След разбиването на крал Сигизмунд III в Никополската битка през 1396 г. султан Баязид I се насочва към Видин, превзема го, пленява Иван Срацимир и го отвежда в затвора на Бурса в Мала Азия, където вероятно е удушен през 1397-98 г.