Иван Александър (цар)

Иван Александър е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г. 

 

Роден е през 1301 г.

 

Произхожда от рода Шишмановци. Чрез династичен брак установява приятелски отношения със сърбите. Осигурява по мирен начин приятелски отношения и с влашкия владетел и предприема военни действия против Византия като успява да освободи заграбените от нея български територии между река Тунджа и Черно море. С умели политически ходове успява да възвърне и Чепино, Кричим, Перущица, Станимака и др. крепости в Родопската област. 

Въпреки успешните постижения на Иван Александър, в последните години от неговото управление отделни феодални владетели отцепват части от Българските територии. Самият Иван Александър подпомага разцепването на България като я разделя на две части: едната с център Видин поставя под управлението на сина си Иван Срацимир, а другата, с център Търново - на другия си син Иван Шишман, което спомага за завладяването на България от Турция.

 

По време на своето продължително царуване Иван Александър насърчава развитието на търговията, покровителства и дарява редица манастири и черкви, съдейства и за развитието на книжнината и културата. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и живописна школа. 

Иван Александър е основател на Драгалевския, Кремиковския и Преображенския манастир, дарява щедро и Бачковския манастир. Той е ктитор на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир.

 

По негово поръчение през 1356 г. се съставя евангелие, придобило известност като Иван-Александрово евангелие.