Петър Димков

Народният лечител Петър Димков е известен и само с името "Лечителят".

Роден е на 19 декември 1886 г. в София. Баща му е свещеник, а майка му се занимава с народна медицина като е известна със задълбочените си познания върху билките. От нея Петър наследява интереса към природолечението.

Димков завършва военно училище в Петербург, Русия като едновременно с това обогатява знанията си по хомеопатия и алтернативна медицина.. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни и е раняван 8 пъти. Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници като ги задължава да приемат приготвени от него отвари. Тежките условия на фронта и липсата на медицински консумативи допринасят още повече за развитието му като народен лечител. Там той измисля множество рецепти, с които помага на войниците.

По време на военния си период Димков ръководи изграждането на различни обекти във Варна - Аспаруховия вал, Арката-портал на VIII Приморски флот, парка-мавзолей "Владислав Варненчик".

През 1933 г. Петър Димков спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и подпомага възстановяването ѝ - домът на Дякона подлежи на събаряне според новия градоустройствен план. Разбирайки за това Димков изпраща свои войници да направят жива верига пред къщата и заповядва да стрелят при всеки опит да бъде разрушена тя. Самият той организира набирането на средства за възстановяването ѝ.

През 1936 г. Димков е полковник от запаса и това му позволява да се отдаде на народната медицина. Следвайки семейните традиции, той посвещава целия си живот на изучаването на билките, събирането на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Събира информация и литература от цяла България и става заместник-редактор на списание "Природен лекар". В основата на неговата философия стои вярването, че не тялото, а душата е ключът към лекуването на всички болести.

Петър Димков е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. През целия си живот лекува безвъзмездно и успешно хората, заради което го наричат Лечителят. Автор е на множество сборници, статии, наръчници, свързани със здравето и хигиената - "Мисълта лекува", "Тайната на окото", "Хигиена и лекуване на душата" и др. Събраната през живота му информация обединява в тритомния енциклопедичен сборник "Българска народна медицина".

Умира на 4 октомври 1981 г.