Петър Димков

Народният лечител Петър Димков е известен и само с името "Лечителят".

Роден е на 19 декември 1886 г. в София. Баща му е свещеник, а майка му се занимава с народна медицина като е известна със задълбочените си познания върху билките. От нея Петър наследява интереса към природолечението.

Димков завършва военно училище в Петербург, Русия като едновременно с това обогатява знанията си по хомеопатия и алтернативна медицина.. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни и е раняван 8 пъти. Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници като ги задължава да приемат приготвени от него отвари. Тежките условия на фронта и липсата на медицински консумативи допринасят още повече за развитието му като народен лечител. Там той измисля множество рецепти, с които помага на войниците.

По време на военния си период Димков ръководи изграждането на различни обекти във Варна - Аспаруховия вал, Арката-портал на VIII Приморски флот, парка-мавзолей "Владислав Варненчик".

През 1933 г. Петър Димков, заедно с Васил Гендов, спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и подпомага възстановяването ѝ - домът на Дякона подлежи на събаряне според новия градоустройствен план. Васил Гендов пристига в Карлово, за да снима филм за Апостола. На мястото на дома му вижда полуразрушен дувар и изградена тоалетна. Възмутен, се обажда на Петър Димков, който към момента е командир на Карловския гарнизон с чин полковник. Разбирайки за това Димков изпраща свои войници да направят жива верига пред къщата и заповядва да стрелят при всеки опит да бъде разрушена тя. Алармира властите в София за безобразието. Оттам нареждат спиране на всякаква дейност на терена и съставят комисия, която да определи как да се възстанови къщата. Реставрацията започва още през същата година. Самият Димков организира набирането на средства за възстановяването ѝ. Използват се материали, които са били предназначени за изграждане на офицерски клуб, а в работата се включва цялото карловско гражданство.

През 1936 г. Димков е полковник от запаса и това му позволява да се отдаде на народната медицина. Следвайки семейните традиции, той посвещава целия си живот на изучаването на билките, събирането на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Събира информация и литература от цяла България и става заместник-редактор на списание "Природен лекар". В основата на неговата философия стои вярването, че не тялото, а душата е ключът към лекуването на всички болести.

Петър Димков е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. През целия си живот лекува безвъзмездно и успешно хората, заради което го наричат Лечителят. Автор е на множество сборници, статии, наръчници, свързани със здравето и хигиената - "Мисълта лекува", "Тайната на окото", "Хигиена и лекуване на душата" и др. Събраната през живота му информация обединява в тритомния енциклопедичен сборник "Българска народна медицина".

Умира на 4 октомври 1981 г.