Румена войвода

Румена войвода (Румяна Георгиева Павлова) е български хайдутин, една от малкото българки хайдути жени.

Родена е в село Гюешево през 1829 г.

Потомка е на поборнически род. Още от малка предпочита играта с пушката на баща си вместо с кукли – на 7-годишна възраст започва да стреля и то много точно. Ходи на лов в гората, владее до съвършенство оръжието.

Румена е стройна, красива, смела и решителна девойка. Обича да играе хоро и ръченица, да пее. Бори се с козари и овчари и почти винаги побеждава. За да укроти нрава ѝ, когато е на 14 години, баща ѝ я жени за Гошо Шопа. Ражда им се син, но в селото плъзва слух, че детето не е от съпруга ѝ, а от змей, живеещ в гората, където Румена ходи ежедневно на лов.

След един лов Румена се връща с три убити лисици на рамо. Турските заптиета я хващат и я провесват надолу с главата в центъра на селото за наказание, че е нарушила правилото, че на раята не е разрешено да ловува. Тя се заканва да отмъсти. В тази ситуация съпругът на Румена не се опитва да я защити, тя го напуска и отива при Стоян ковача, който е същата луда глава като нея.

Въпреки, че и той е женен, двамата с Румена напускат селото и сформират чета, с която да мъстят на турците. Дружината се състои от петнайсетина юнаци, двама от които бивши войводи. Румена успява да ги убеди, че целта им е да бъдат народни закрилници, а не да плячкосват. Успяват да всеят страх у турците.

Хайдутува около четири години - от 1858 до 1862 г. Народът я нарича Царицата на Осогово.

Годината на смъртта на Румена не е ясна. Има версия, че е предателски убита от свой четник през 1862 г. Според изследвания на Николай Хайтов обаче Румена е оцеляла и останала жива до 1895 г.