Мицо Асен (цар)

Мицо Асен е цар на Второто българско царство за кратко през 1256-7 г., а номинално - и докъм 1263 г.

Роден е през XIII век, родовите му владения са около Месемврия и Анхиало, зет на цар Иван Асен VII, женен за дъщеря му Мария.
Мицо е болярин от фамилията Асеневци. По времето на цар Михаил II Асен (1246-1256) е управител на област в Северна Тракия. След убийството на Михаил II Асен през 1256 г. оспорва заемането на престола от Константин Асен. През 1260 г. прави опит за настъпление срещу търновския владетел, но без успех. Три години по-късно предава на Византия крепостта Месемврия (дн. Несебър), в която се укрива, и в замяна получава земи в Мала Азия, които управлява до края на живота си.

Историческите източници характеризират Мицо Асен като слаб и неспособен владетел - пълна противоположност на суровите и решителни мъже, с каквито е бил заобиколен.

(на снимката - печат на цар Мицо Асен)