Маламир (кан)

Маламир е български кан в периода 831-836 г., трети син на кан Омуртаг.

Заема престола след преждевременната смърт на по-големия си брат Звиница и лишаването от престола на втория му брат Енравота (Воин) поради проявени симпатии към християнството. Като малолетен заедно с него и от негово име управлява кавхан Исбул. Във вътрешната си политика новият български владетел продължава гонението на християните в България и строителната дейност на своя баща. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с франките и византийците. Поради нарушаването на 30-годишния мир от Византия, подписан още по времето на кан Омуртаг, Маламир предприема поход в Тракия и превзема Пловдив.

Умира неочаквано през 836 г. и тъй като няма наследници, престола заема Пресиян - син на брат му Звиница.

На снимката - паметна плоча с надпис: "Кан сюбиги Маламир: Тцепа - боготор боила коуловра беше сътрапезник на владетеля. И като се разболя, умря. А това се постави за негов спомен".