Орфей

Орфей освен древен културен герой от праисторическата епоха е и легендарен цар на тракийските одриси, бистони, едони, македони... Предполага се, че е живял около 1400 г. пр. н е. Той е смятан също и за чудотворец, основоположник на Дионисовите, Елевзинските и Самотракийските мистерии; автор на героическата метрика; човекът, който е изобретил земеделието и астрологията. Орфей е и един от "седемте мъдреци", създател на т.нар. орфизъм, който се базира на вярата в безсмъртието .

За първи път името на Орфей се споменава от лирика Ибик (средата на VI в. пр . Хр.), а най-ранният негов образ е открит върху беотийска ваза. Той е представян като певец от Аполонов тип - голобрад, с лавров венец и лира в ръка, заобиколен от траки с лисичи кожи и копия. Векове наред митът за Орфей вълнува хората, защото с музиката си той е омагьосвал всичко живо и неживо, песента му укротявала хора, зверове, дори дъветата, скалите и реките го следвали...

Една от най-известните легенди за Орфей е тази за смъртта на жена му - нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Друга легенда е свързана с трагичната смърт на Орфей. Той бил разкъсан от менадите край бреговете на река Хеброс (Марица), за да го накажат за неговото презрение към тях. Частите от тялото били подети от вълните и изхвърлени на остров Лесбос, където са погребани от местните жители. Смята се, че погребването на "Орфеевата глава" отблъсква злините, сполетели страната и да се осигури плодородие, което се пренася като традиция и в българските кукерски игри.