Владимир Димитров Майстора

Владимир Димитров е изтъкнат български художник, едно от най-големите имена в българската живопис.

Роден е на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, Кюстендилско, но поради бедност семейството му се мести и живее в Кюстендил.

Произхожда от стар свещенически род. На 14-годишна възраст заминава за София, за да изкарва прехраната си. Работи като чирак в хан, продава вестници, помага в дърводелска работилница, но се разболява тежко от тиф, поради което се прибира в Кщстендил. Назначен е като писар в Окръжния съд. Започва да рисува портретите на адвокатите и на участващите в съдебните процеси. Те са толкова сполучливи, че колегите и съгражданите му събират средства, за да го изпратят да учи в Рисувалното училище. За да не харчи дарените пари, стига пеш до столицата. 

Постъпва в Рисувалното училище като извънреден ученик в класа на Иван Мърквичка. Тук получава и прозвището си - Майстора, тъй като се обръща към всичките си колеги с "Майсторе!", а и заради изключителната си старателност, талант и добродушие. Получава предложение да продължи образованието си в чужбина като стипендиант, но отказва и започва работа като преподавател по гимнастика и краснопис в Свищов. 

Въпреки че е освободен от военна служба, Владимир Димитров се включва в Балканската и Първата световна война като военен художник. Отразява живота на фронта, което му коства много болка, тъй като е ревностен противник на всякакъв вид насилие. 

След войната Владимир Димитров известно време прекарва във Виена. Завръщайки се в България, се отдава изцяло на творческа дейност. Утвърждава се като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Основната тематика в творбите му е свързана с хората и природата. Изявява се в пейзажния и портретния жанр, както и в битовата композиция. Картините му се характеризират с изразителни цветове. 

През 1922 г. прави самостоятелна изложба и със събраните пари посещава Италия, където участва в съвместна изложба с римски художници. Там е забелязан от американцкия меценат Джон Крейн, който изкупува картините му за 40 000 лирети. Успява да омае Майстора и двамата сключват възможно най-неизгодния договор с българския художник. Според него срещу сумата от 150 долара на месец, Владимир Димитров се задължава да му предоставя всички нарисувани от него картини в последващите 4 години. Така голяма част от творчеството на най-талантливия български художник изчезва от България. Междувременно с помощта на Джон Крейн посещава различни страни. През 1926 г. договорът между двамата е прекратен поради тежката икономическа криза в света. 

Владимир Димитров се установява да живее в село Шишковци, Кюстендилско, откъдето черпи вдъхновение за картините си. Този период е най-плодотворният в неговия живот.

Известни негови картини са "Мома с ябълки", "Мома от Калотинци", "Майка ми", "Жътварки", "Девойка от Кюстендилско", "Моми", "Копачки" и др. Рисувал е всичките си роднини, но няма преки наследници.

Умира на 24 септември 1960 г. в София, но през 1972 г. тленните му останки са пренесени в Шишковци, каквото е било неговото желание приживе.