Кимон Георгиев

Кимон Георгиев е български военен, политически и държавен деец, един от най-изявените и оспорвани български политици и общественици на XX век, наричан от някои историци "най-големия хамелеон" в българската историяи "професионален превратаджия" от други.

Роден е на 11 август 1882 г. в Пазарджик.

Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Деец на Военния съюз от основаването му, член на неговото ръководство, ръководител на Политическия кръг “Звено”.

Два пъти министър-председател на България (1934-35, 1944-46).

Взема ръководно участие в три военни преврата. При Деветоюнския преврат през 1923 г.. е свален и екзекутиран Александър Стамболийски. Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. пък прекратява политическата кариера на Константин Муравиев и се забраняват всички политически партии и Кимон Георгиев става за първи път министър председател. При Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Кимон Георгиев оглавява правителството на Отечествения фронт. Любимец е накомунистическия режим на Георги Димитров, на Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, но не и на Тодор Живков, който не го репресира, а просто го поставя на спокойна длъжност в президиума на Народното събрание и по този начин спира активността му..

През годините на Втората световна война той се противопоставя на включването на България в Тристранния пакт, солидаризира се с лидерите на Съветския съюз, САЩ и Англия и отстоява каузата на Обединените нации.

Като министър-председател участва в мирната конференция в Париж през 1946 г. и на следващата година подписва мирния договор между държавите от анхитлеристката коалиция и България. През 8 септември 1946 г. правителството на Кимон Георгиев провежда референдум, с който страната е обявена за република.

В периода 22 ноември 1942 - 17 март 1962 г. Кимон Георгиев последователно е подпредседател на министерския съвет и външен министър, министър на електрификацията.мелиорацията и водното стопанство, председател на Комитета по строителство и архитектура с ранг на министър. Едновременно с това е депутат без прекъсване от 1945 до 1969 г. и член на Президиума на Народното събрание.

През 1950-те години името на Кимон Георгиев се свързва със създаването на Баташкия водносилов път, каскадата "Белмекен - Сестримо", язовирите "Искър" и "Студен кладенец". Като вицепремиер той полага основите на атомната енергетика в България.

Умира на 28 септември 1969 г.