Марин Дринов

Професор Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище.

Получава образование в Русия - следва в духовната семинария в Киев, а после и в Московския университет.
Пътува и живее в Австро-Унгария, Франция, Италия и Швейцария, където изучава исторически архиви и събира материали за българската история.
През Освободителната война е вицегубернатор на София (1877-78), а в привременното правителство - министър на народното просвещение. До края на живота си е професор в Харковския университет.

Основните научни трудове на Дринов са по българска история. Но той има трайни интереси и в областта на българския език, литература, етнография и фолклор. Още през 1869 г. публикува "Писмо до българските читалища", в което начертава широка програма за изучаване езика, народното творчество, литературата и миналото на българския народ.
Дринов има големи заслуги за издигане на българската историческа и филологическа наука на високо равнище, развива голяма организационно-научна и просветна дейност.

Марин Дринов умира на 13 март 1906 г.