Марин Дринов

Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог, славист, общественик и държавник, един от основоположниците на съвременната българска историография. Той е съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, прераснало по-късно в Българска академия на науките. Има значителен принос за развитието на българското образование, наука и култура, както и за изграждането на държавните институции след Освобождението.

Роден е на 20 октомври (1 ноември по нов стил) 1838 г. в Панагюрище. Получава началното си образование в родния град, където известно време работи като учител.

През 1858 г. заминава за Русия и постъпва в Киевската духовна семинария. През 1861 г. продължава обучението си в Историко-филологическия факултет на Московския университет, който завършва през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г. работи като частен учител в семейството на княз Голицин. През този период пътува из Европа, посещава библиотеки и архиви във Виена, Прага, Париж, Рим и други градове, където издирва и проучва ценни документи за българската история.

През 1869 г. публикува два от основните си научни трудове — „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история“и „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. С тях допринася за утвърждаването на научния подход към изследването на българското минало.

Същата година участва в основаването на Българското книжовно дружество в Браила и е избран за негов първи председател. Дружеството си поставя за цел да развива българската наука и книжнина и да обединява българските учени и просветители. Дринов е сред основните организатори на неговата дейност и сътрудничи активно на издаваното от 1870 г. „Периодическо списание“.

През 1869 г. публикува и „Писмо до българските читалища“, в което призовава за събиране и съхраняване на народни песни, предания, езикови особености и исторически сведения.

През 1873 г. защитава магистърски труд, посветен на заселването на Балканския полуостров от славяните, и започва преподавателска дейност в Харковския университет. През 1876 г. става професор по славянознание.

По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) Марин Дринов е привлечен към руската гражданска администрация. След освобождението на София през 1878 г. е назначен за вицегубернатор на града.

През 1878–1879 г. ръководи Отдела за народното просвещение и духовните дела при Временното руско управление. В това си качество участва в организирането на образователната система, изграждането на училищната администрация и подготовката на нормативни документи.

Дринов е сред инициаторите за създаването на Народната библиотека в София, днес Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Той има важна роля и при избора на София за столица на България. Защитава кандидатурата на града заради благоприятното му географско положение и перспективите за развитие. На 3 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.

След приключването на дейността си във Временното руско управление Марин Дринов се завръща в Харков, където продължава преподавателската и изследователската си работа.

Научните му интереси обхващат средновековната българска история, славяно-византийските отношения, историята на Българската църква, езикознанието, етнографията и фолклора. Той има значителен принос и за развитието на българския книжовен език и правопис– езиковедските мувъзгледи оказват влияние върху правописната система, утвърдила се в България в края на XIX и началото на XX век, известна като Дриновски правопис..

През 1884 г. съдейства за изработването на новия устав на Българското книжовно дружество, а през 1898 г. е избран за член-кореспондент на Императорската Санктпетербургска академия на науките.

Марин Дринов оставя богато научно наследство и трайна следа в българската история. Неговите изследвания поставят основите на модерната българска историография, а обществената му дейност допринася за утвърждаването на образованието и науката като основни стълбове на новата българска държава.

Умира на 28 февруари (13 март по нов стил) 1906 г. в Харков.