Райко Жинзифов

Райко Иванов Жинзифов е български поет, публицист и преводач. Истинското му име е Ксенофонт Дзиндзифи, но го променя по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски.

Роден е на 15 февруари 1839 г. във Велес.

Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет. Издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва, където издава списание "Братски труд" заедно с Любен Каравелов, Константин Миладинов, Васил Попович и др. Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ.

Автор е на стихотворенията „Гусляр в собор“, „Охрид“, „Жалба“, „До българската майка“, поемата „Кървава кошуля“.

Райко Жинзифов умира на рождения си ден - 15 февруари 1877 г.