Дечко Узунов

Дечко Узунов е един от най-големите майстори на съвременната българска живопис. 

Роден е на 22 февруари 1899 г. в Казанлък. Първоначално е ученик на Чудомир. По-късно учи в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия). Специализира в Мюнхен.

От 1924 г. Дечко Узунов е назначен като щатен художник към Министерството на просветата. През 1932 г. започва да преподава живопис в Художествената академия, а през 1945 г. е избран за неин ректор.

Творчеството на Дечко Узунов е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство. Работи както в областта на изящните, така и на приложните изкуства. Занимава се с живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Произведенията му са в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологически и съвременни сюжети. Рисува стенописи в казанлъшката църква "Свети Йоан Предтеча", във фоайето на Хотел Казанлък, като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София. Създава декори и костюми за някои театрални и балетни постановки.

Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност. Той е един от член-съоснователите на дружеството "Родно изкуство", член на "Ротари клуб", през годините е председател на Съюза на дружествата на художниците в България, както и на Съюза на българските художници. През 1966 г. е народен представител в Третото народно събрание на НР България. От 1973 г. е действителен член на БАН. Носител е на десетки награди и отличия.

Умира на 26 април 1986 г.

Източници: ArtPrice.bg , Уикипедия