Натанаил Охридски и Пловдивски

Натанаил е висш български духовник, охридски и пловдивски митрополит, писател, действителен член на Българското книжовно дружество, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.

 

Роден е на 26 октомври 1820 г.  в село Кучевища, Скопско. Истинското му име е Нешо /Недялко/  Стоянов или Бойкикев.

 

Приема монашество в Зографския манастир. През 1838 г. заминава за Русия, където следва в Духовната семинария в Кишинев, в Одеса и в Духовната академия в Киев. През 1853 г. се завръща и става учител в Зографския манастир. След това е изпратен за управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия. През периода 1872-77 г. е екзархийски митрополит в Охрид. Преследван от османските власти, е принуден да напусне епархията. През 1879-91 г. управлява Ловешката епархия. След това е изпратен за митрополит на Пловдив, където остава до края на своя живот. 

Натанаил е привърженик на идеята за извоюване на църковна независимост. Поддържа връзки с Г. С. Раковски и В. Левски и взема участие в националноосвободителната борба.

 

Умира на 18 септември 1906 г. в Пловдив.