Неофит Рилски

Неофит Рилски е български монах, учител и художник, една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век.

 

Роден е през 1793 г. в Банско (има версия, че е роден през 1790 г. в село Баня, Разложко). Светското му име е Никола Поппетров Бенин. 

 

Първоначално учи в малкото килийно учлище на баща си. За кратко време изучава живопис при известния зограф Тома Молеров, но това не го удовлетворява и през 1813 г. се замонашва в Рилския манастир, където за кратко изучава зографство, но по-късно се отдава на науката. Известно време учи в гръцкото училище в Мелник. После се завръща в манастира и започва да преподава.  

През 1833 г. в Рилския манастир избухва пожар, при който целият личен архив на Неофит е унищожен.

 

Сред огромната литературна и просветителска дейност на Неофит Рилски заслужават внимание две книги, които са изиграли решаваща роля за българската писменост - „Болгарска граматика” и преводът на Новия завет. Той е привърженик на заменянето на църковнославянския с истинския, говорим език на народа, което реализира на практика в отпечатаните книги. Преводът на Новия завет е забранен, но народът успява да укрие книгите. Така той изиграва ролята на манифест за настъпление срещу потъпкването на историческото право на независима църква.

Неофит Рилски издава и множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната - "Взаимоучителни таблици", "Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици", "Свещенний краткий катехизис", "Краткое и ясное изложение... на гръцкия език", "Болгарска граматика", "Краснописание", "Аритметика", "Христоматия славянского язика". Прави превод на басните на Езоп.

 

До края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

 

През 1835 г. Неофит отваря първото Габровско взаимно училище.

През 1836 г. създава първия български глобус.

 

Умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.