Олимпий Панов

Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война, военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.

Роден е на 17 юни 1852 г. в Шоп Тараклия, Бесарабия, по това време част от Руската империя.

Завършва Болградската гимназия и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ, където се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. Става член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
По време на Руско-турската война Панов се записва в Българското опълчение. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. След Съединението на България става началник на артилерията в Българската армия.
По време на Сръбско-българската война допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение.

Осъден е на смърт за опит за участие в проруския Русенски бунт и разстрелян на 22 февруари 1887 г.