Класация

Кузман Шапкарев

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Кузман Анастасов Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, учител, книжовник, общественик, публицист.

Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Родителите му са бедни и необразовани хора и за да е в помощ на семейството, Кузман, макар и малък, започва да работи като кожухар.

Първоначално учи в гръцко училище, а по-късно при вуйчо си Янаки Стрезов, който изиграва значителна роля в ранните години от живота му.

През 1853 г. започва да работи като учител, която професия упражнява около 30 години. В Струга се запознава с Димитър Миладинов и под негово влияние започва да събира и издава фолклорни материали, да пише и разпространява свои учебници, български книги, да се бори срещу религиозната пропаганда, да поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония. Навсякъде, където започва преподавателска дейност въвежда българския език.

Заедно с вуйчо си открива частно българско училище в Охрид. По негово предложение в Солун са открити българска мъжка и девическа гимназии.

През 1884 г. се премества в Пловдив, по-късно е нотариус в Окръжния съд в Сливен и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград). Сътрудничи на различни вестници – „Македония“, „Право“, „Българска пчела“, на списание „Читалище“ и други периодични издания.

Кузман Шапкарев издава четири учебника - „Землеописание“, „Български буквар“, „Българска читанка“, „Кратка свещена история“. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“, който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла.

Умира на 18 март 1909 г. в София.

Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград. 29 СОУ в София носи неговото име. През 2015 г. на улица „Кузман Шапкарев“ в столицата, на фасадата на сградата на Софийската поща, е апликирана паметна плоча в чест на книжовника, на която са изписани думите му: „… и всичките славяни в съвременна Македония българи сме били и такива желаем да си останем и занапред“.

Забележка: Благодарим на г-жа Д. Вълчева, учител в 29 СУ "Кузман Шапкарев", за предоставената информация