Рафаил Попов (епископ)

Рафаил Попов е български възрожденец, участник в борбата за независима национална църква, български униатски епископ.

Роден е през 1830 г. в Стрелча, Панагюрско.

На 3 април 1860 г. служи заедно с И. Макариополски по време на Великденската акция, известна като Българския Великден, когато в богослужението престава да бъде споменавано името на Вселенския патриарх.
Рафаил Попов е един от най-ревностните привърженици на движението за съединение с Католическата църква.
През 1864 г. със султански указ той е назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”, в същото време и папата го утвърждава за апостолически администратор на съединените българи.
На 19 ноември 1865 г. Рафаил Попов е ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
В продължение на 15 години служи безкористно и всеотдайно на Католическата църква.

Епископ Рафаил Попов умира на 23 февруари 1876 г., като се смята, че смъртта му не е случайна, а е следствие на отравяне от гръцка страна.