Рафаил Попов (археолог)

Рафаил Петров Попов (Троянски) е български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел.

Роден е на 27 август 1876 г. в град Търново.

Първоначално учи в Търново, а после е приет в Софийския университет в специалност "Естествени науки". След завършването започва работа като преподавател в Шумен. Едновременно с това се впуска в изследователски експедиции из българските пещери. Проучва активно районите около Мадара и Търново.

Рафаил Попов е всепризнат пионер на праисторическите проучвания в България. Провежда многобройни разкопки - в пещерите Духлатата и Малката край Търново, в Царската пещера край Беляковец, Голямата и Малката пещера край с. Мадара, както и на крепостта при Мадара, в Деветашката пещера, Темната дупка, Моровица, Бачо Киро край Дряново, Цар Крумови порти край Шумен, Чердженица, Зиданка, Хайдушката /и трите край с.Карлуково/, Миризливка, Еменска, Голямата и Малката Лисица край с.Беляковец, на пещерите край Търново и Ловеч. В резултат на разкопките в пещерата Темната дупка пръв доказва наличието на палеолитна култура на Балканския полуостров. Изследва и важни праисторически селищни могили (напр. Коджадермен, Салманово).

Едно от най-големите открития на Рафаил Попов е Омуртаговата колона при село Чаталар, която става обект на множество изследвания на цялото българско научно общество. За откритието си получава орден за граждаски заслуги от княз Фердинанд и е изпратен от Министерството на просветата да следва в Германия. Там учи археология, палеонтология и праистория. Специализира в Етнографския музей в Берлин, трупа опит и знания из редица европейски музеи, които прилага по-късно в България.

През 1913 г. под негово ръководство в Археологическия музей е извършена първата обработка ”химическо препариране” на музейни експонати.

Взема дейно участие в създаването на Археологическия музей в Шумен, също и в основаването на Българския археологически институт. Сред учредителите е на археологическото дружество в София. Учредител и уредник е на Праисторическия отдел на Народния археологически музей. Директор на Археологическия музей, дописен член на БАН.

Автор е на редица научни трудове - "Значението на нашите пещери за културната история", "Пазете пещерите", "Култура и живот на предисторическия човек в България", "Принос към предисторията на България", "Предисторическият човек през старата каменна епоха" и др.

Умира на 15 август 1940 г. в София.