Григор Пърличев

Григор Ставрев Пърличев е възрожденски просветен деец, книжовник, преводач, поет и писател, , борец за езикова и национална самостоятелност.

Роден е на 18 януари 1830 г. в Охрид.

Първоначално учи гръцки език и се развива в рамките на елинистичната културна традиция. Овладява перфектно гръцкия и се утвърждава като блестящо образован млад човек, преподавател и преводач.

През 1860 г. Пърличев печели първо място в поетичен конкурс в Атина с епичната поема „О Арматолос“ (гръцки: Ὁ Ἀρματωλός). Гърците са възхитени от неговия талант и му предлагат да приеме гръцко гражданство, срещу което ще получи стипендия за обучение в Оксфорд. Пърличев отказва съблазнителното предложение и се вдъхновява от българската народностна идея. Той загърбва гръцкото си минало и започва борба за въвеждането на български език в училищата и в църквите в Македония.

Учителствайки в различни краища на България - Охрид, Битоля, Габрово, Солун, Прилеп, Струга, се включва в борбата за българска църковна национална независимост.

Автор е на поемите „Арматолос" ("Сердарят"), „Скендербей" и стихотворения като „Докога, братя мили българи", „Чуйте, чеда македонски" и др. Пише повестта „Автобиография“, в която описва освен личната си трансформация от „грък по култура“ към убеден български възрожденец, така и дава много ценни сведения за живота на българите във Вардарска Македония.

Занимава се и с преводаческа дейност - превежда на български част от "Илиада", като така става първият български преводач на Омир.

Григор Пърличев умира на 25 януари 1893 г. в родния Охрид. Улици в София, Велико Търново, Русе, Бургас, Пловдив и Петрич носят името му.