Петко Стайнов (композитор)

Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик.

Роден е на 1 декември 1896 г. в Казанлък.

На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, но овладява перфектно брайловата азбука на български и немски език. Завършва Института за слепи в София, където за първи път проявява музикалната си дарба. Специализира композиция и пиано в Брауншвайг и Дрезден, Германия. Завършва и престижната консерватория "Розановски". Прави успешни концертни гастроли в Германия и по света.

Връща се в България, концертира и преподава в Института за слепи. Основава оперетен театър в родния си град. Създава и професионален хор на българските слепи. Инициатор е на много събори и фестивали на българското народно творчество, музика и танцово изкуство.

Води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика".

С указ на царя в периода 1941-1944 г. Петко Стайнов е назначен едновременно за директор на Народната опера, поддиректор на Народния театър и за председател на Държавната филхармония. Избран е за редовен член  на БАН, ръководи Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си.

Автор е на симфоничните сюити "Тракийски танци", "Приказка", на симфоничните поеми "Легенда" и "Тракия" и други симфонични произведения. Пише и много хорови песни - "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Де бре, Димо" и др.

Умира на 25 юни 1977 г. в София.