Фридрих Грюнангер

Фридрих Грюнангер e австрийски архитект, живял и работил в България.

Роден е на 25 януари 1856 г. в Шесбург, днес в Румъния.

Завършва специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена, представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.
Идвайки в България бързо се утвърждава като архитект, близък до двореца и висшите кръгове. Назначен е в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.

Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България. По негови проекти в София са създадени  североизточното крило на Княжевския дворец, Семинарията, Богословският факултет на Духовната академия, Централната минерална баня, Софийската синагога. В Разград негови са  Мавзолеят на руските воини, сградата на гимназията. В Русе - Регионалният исторически музей (първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението), първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България,  във Варна - Мъжката гимназия, в Кюстендил - сградата на Общината (тогава Педагогическо училище).
Грюнангер е автор и на много проекти на жилищни домове, възложени му от общественици, политици и финансисти - къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, къщата на финансиста Димитър Яблански, къщата на полковник Васил Петев и др.

Фридрих Грюнангер умира на 14 декември 1929 г. в Залцбург.