Елисавета Багряна

Елисавета Любомирова Белчева, известна като Елисавета Багряна е българска поетеса, автор на детски книги и преводач.

 

Родена е на 29 април 1893 г. в София. 

 

Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът и е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Нейните стихове са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Нейни стихосбирки са "Вечната и святата", "Търкулната годинка", "Звезда на моряка", "Сърце човешко", "Пет звезди", "От бряг до бряг", "Контрапункти", "Светлосенки", "На брега на времето".

 

Един от най-спорните моменти в биографията на Багряна е участието и в процеса срещу Никола Вапцаров. Упреквана е, че не е използвала достатъчно влиянието си в защита на поета и затова му е издадена смъртна присъда.

 

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г.