Лазар Добрич

Лазар Иванов Добрич е български цирков артист, педагог и режисьор, един от най-изтъкнатите дейци на българското цирково изкуство.

 

Роден е на 23 юни 1881 г. в софийското село Равно поле.

 

До началото на Първата световна война Добрич гастролира из Европа, Азия и Северна Америка с цирковете „Барнум Байлай“, „Браун“, „Волнер“, „Пиерантони“, „Ренц“, „Хамершмит“, „Чинизели“ и др. След края на войната започва активна циркова дейност и в България.

През 1919 г. заедно с брат си Александър построява в София цирк „Колизеум“. През 1933 г. създава и цирк „Роял—Добрич“ (по-късно "Родина"), чийто директор остава до 1956 г., след което става главен режисьор в дирекция „Български циркове“.

Започва да се изявява като цирков педагог - голяма част от цирковите артисти в следвоенна България излизат именно от неговата школа.

През 1905 г. в берлинския цирк „Шуман“ Добрич представя за първи път номера си „Трапецът за смъртта“ с изобретен от него уред, навлязъл по-късно широко в цирковата практика. Добрич е автор на номерата „Жокейска езда“, „Отвесни въжета“, „Петорен трапец“, „Перш“, „Стълба на крака“, „Танц върху опъната тел“.

 

Добрич е единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство.

Автор е на две книги - „Смъртният скок“ (автобиографичен роман), „С цирка по света“ (спомени).

 

Лазар Добрич умира на 16 февруари 1970 г.