Константин I Велики и майка му Елена

Константин (274-337) царува в Рим и Византия - Цариград, първият християнски римски император.

 

Той свиква Първия вселенски събор в 325 г. против ереста на Арий. Умира в 337 г. в Никомидия и е поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.

 

Майка му - царица Елена - живяла благочестиво и по неин почин е открит Кръстът Господен на Голгота. Тя е считана от Православната и Католическата църкви за светица.

 

Константин, след като наследява властта от баща си, продължава делото му като обявява свобода на изповядването на християнството в неговите области. По това време се разгаря най-ужасното гонение срещу Христовата Църква. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Негова заслуга е и налагането и спазването на Сердикийския едикт на толерантността (издаден от император Галерий през 311 г.), с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята. Получава прозвището Велики именно заради приноса си към християнството.

 

Константин обявява новата столица на Рим - Византион - която след смъртта му е преименувана в Константинопол и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.