Петко Славейков

Петко Рачев Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. След Освобождението е водач на Либералната партия, председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.

 

Роден е 17 ноември 1827 г. във Велико Търново.

 

Работи като учител в различни градове на България, развива важна културно-просветна дейност, събира народно творчество, занимава се с писателска и издателска дейност, доразвива българския език. 

 

Освен като поет, писател и журналист, Петко Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници, географ, историк, мемоарист. Изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията.

 

За подчертани демократични идеи и участие в политическите борби, Славейков е арестуван, отнето му е правото да учителства. Умира огорчен на 1 юли 1895 г.