Никола Начов (академик)

Никола Енев Начов е български писател, историк, етнограф, академик, най-значимият и прецизен български библиограф.

Роден e на 20 септември 1859 г. в Калофер. Работи под псевдонима Нанчо Донкин.

Никола Начов отдава тридесет години от своя живот на учителската професия. През 1904 г. основава Калоферската културно-просветна дружба в София. Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение. Член на Съюза на българските учени, писатели и художници. Библиотекар и пазител на библиотеката на Софийския университет.
Макар и със средно образование, през 1906 г. Никола Начов е избран за „действителен член на БКД“ (днес равносилно на „академик“ на БАН).
Пише пътеписи, поеми, разкази и повести предимно на теми от българската история и народния бит. Автор е на учебници, библиографски проучвания, изследвания, студии, повести, биографии на видни калоферци, на езиковедски и етнографски изследвания и т.н. Утвърждава научната библиография в България.

Негови произведения са "Калофер в миналото", "Цариград като културен център на българите до 1877", "Хаджи Найден Йоанович", "Добавки и оправки към "Български книгопис за сто години", "За побратимството", "Аджарски ръкопис", биографии на Ботьо Петков и Христо Ботев и др.

Умира на 29 септември 1940 г.