Братя Евлоги и Христо Георгиеви

Братята Евлоги и Христо Георгиеви са български меценати, завещали всичко на България.

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 г., а брат му Христо - през 1824 г. в Карлово. Рано остават кръгли сираци, но насочват усилията си към това да се образоват. Учат в българското училище на Райно Попович в Карлово. По стечение на обстоятелствата не успяват да продължат с висше образование, но и двамата научават 7 езика и постоянно се самообразоват. От съвсем млади започват да се занимават с търговия на кожи, гайтани и вълнени изделия на румънска територия. Бизнесът им се разраства и бързо натрупват голям капитал.

Братята са изключително предприемчиви и коректни, печелят с лекота бизнес партньори. Те са първите, които въвеждат в работата си телеграфа. Чрез него следят котировките на борсите в Лондон и Марсилия и формират цените на своите стоки в реално време. Посещават непрекъснато европейски изложения, следят за новостите в индустрията и земеделието и ги въвеждат в своята дейност.

Още през 50-те години на XIX век започват с даренията си "на полза роду". Те се считат за основатели на "Добродетелна дружина" - организация от заможни българи, която си поставя за цел освобождение на българските земи от османско иго, като подпомага финансово и организационно революционерите.

Братята правят големи дарения за болници и учебни заведения - на българското девическо училище в Солун даряват 50 хил.лв., на българската болница в Цариград 120 хил.лв., финансират построяването на средно техническо училище в родния им град Карлово, участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги и Христо Георгиеви подпомагат издръжката на талантливи ученици в чужбина, които не могат да си позволят обучението, помагат на различни дружества, читалища, народополезни движения, училища, църкви и манастири.

Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. Евлоги се завръща след 1878 г. в България и закупува солидно количество парцели в центъра на София. През 1896 г. той дарява 1 000 000 лева в земя и пари за построяването на Софийския университет.

Една година след дарението за университета - на 5 юли 1897 г. - Евлоги Георгиев умира, като оставя колосална сума пари. Само малка част от тях е предназначена за роднини. Всичко останало е завещано на България, като най-голяма сума - 6 000 000 лева - са предназначени отново за построяването на Висше училище в България. Сумата, която дарява Евлоги Георгиев е с 1/3 повече от първия бюджет на България, т.е. приходите на цялата държава към дадения момент.