Добри Войников

Добри Попов Войников е български възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната БАН).

Роден е на 22 ноември 1833 г. в Шумен.

Учи в шуменското класно училище при Сава Доброплодни, който успява да запали у него интерес към българската история и култура. По-късно по настояване на учителя си, Войников заминава за Цариград, където учи в престижния френски колеж "Сен Беноа", където се запознава с френската драматургия. Само след две години се налага да се завърне в Шумен. Започва работа като учител в своето училище, а няколко години по-късно става негов директор, тъй като Сава Доброплодни се завръща в родния си град и му завещава поста си. Войников започва да модернизира учебния процес. Въвежда нови хуманитарно насочени предмети, набляга на подробното изучаване на българската граматика, култура и музика. Свири на  флейта и композира. Организира множество театрални представления и концерти. 

Емигрира в Браила, Румъния, където започва да преподава в местното училище. Организира българска любителска театрална трупа. В театралните му постановки широко се застъпва темата за борбата на българския народ за независимост. Занимава се активно с публицистична дейност като редактор на вестник "Дунавска заря". По-късно се установява в Букурещ, където сътрудничи на Любен Каравелов при издаването на вестник "Свобода".

В средата на 70-те години се завръща в България и продължава да развива театралната си дейност. За пръв път в историята на българския театър Добри Войников привлича жени-актриси.

Добри Войников е автор на редица исторически пиеси - "Райна княгиня","Покръщение на Преславски двор", "Велислава, българска княгиня", "Възцаряването на Крума Страшний" - и комедии, най-известна от които е "Криворазбраната цивилизация", която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на ХХ век.

По време на Руско-турската освободителна война Добри Войников е преводач в 12 армейски корпус. След края ѝ инициира създаването на сиропиталище във Велико Търново, което по-късно оглавява.

Умира на 27 март 1878 г., заразен от тиф при множеството си обиколки по военни болници.