Екзарх Стефан

Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е висш български православен духовник и екзарх на Българската православна църква.

Роден е на 7 септември 1878 г. в село Широка лъка.

Екзарх Стефан е едно от главните действащи лица при спасяването на българските евреи от концлагерите на Хитлер. Отявлен русофил и славянофил. Подпомага покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни.
През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В това си качество той отслужва заупокойната молитва в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г., когато е извършен комунистическият атентат.
Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. В Швейцария става масон. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот на страната.
Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други, между които „На път за Дамаск“, „Българската Църква“, „Същината на пастирското служение“, „Религия и наука“.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в катедралната църква „Успение Богородично“ на Бачковския манастир.