Борис (Неврокопски митрополит)

Борис Неврокопски (Вангел Симов Разумов) е висш български православен духовник, неврокопски митрополит.

Роден е на 26 октомври 1888 г. в село Гявато, Битолско.

През 1910 г. Вангел Разумов приема монашество под името Борис. Израства в църковната йерархия и през 1931 г. е ръкоположен за епископ Стобийски, а после е главен секретар на Светия синод до 17 март 1935 г., когато е избран за неврокопски митрополит.
През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Йерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия.
За кратък период от време неврокопският митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма. Наричат го „съвестта на Българската църква“ заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и заради непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология. На 29 септември 1948 г. изпраща писмо — протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Светия Синод.
Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството. Поради тези му действия окръжният комитет на БКП го обявява за „враг № 1 на народната власт“.

На 8 ноември 1948 г., след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово.