Никола Петков

Никола Димитров Петков е български политик, един от лидерите на БЗНС, убит от комунистическия режим, установен в България след преврата от 1944 г.

Роден е на 21 юли 1893 г. в София.

Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-ото правителство на България и брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е  министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. Народен съд.
От лятото на 1945 г. Никола Петков е лидер на обединената антикомунистическа опозиция. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност.
На 5 юни 1947 г. американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен договор с България, и още в същия ден депутатският имунитет на Никола Петков е снет и още в сградата на Народното събрание той е арестуван. Освен това са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.
На 5 август 1947 г. започва политически съдебен процес с измислени обвинения срещу Никола Петков и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж.

На 19 септември 1947 г. Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на комунистическото управление. Независимо от това, както и от протестите на западната общественост срещу присъдата на Никола Петков, на 23 септември 1947 г. той е обесен, а гробът му остава неизвестен и до днес. Никола Петков е реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.