Класация

Иван Странски (физикохимик)

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Иван Николов Странски е български учен, основател на българската школа по физикохимия, считан за "баща" на кристалния растеж.

Роден е на 2 януари 1897 г. в София.

Завършва химия в Софийския университет през 1922 г. Защитава докторска дисертация върху рентгеновата спектроскопия в Берлин.
През 1925 г. е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет и става първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е извънреден, а от 1937 г. редовен професор.

През 1930 г. Странски е поканен кат Рокфелеров стипендиант в Берлинския технически университет и оттогава научната му дейност е тясно свързана с Германия.

Иван Странски е един от основателите на молекулно-кинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за пръв път понятието положение на полукристал. Заедно с Ростислав Каишев разработват методи и модели,  изиграли роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг.

В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминисценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности (тези му изследвания водят до създаването на автоемисионния микроскоп FEM). Сериозно приложение имат теоретичните му работи в областта на металургията.

След капитулацията на Германия Странски става ръководител на Катедрата по физикохимия в университета в Западен Берлин. По-късно заема постовете декан и ректор и накрая е назначен за директор на Фриц Хабер институт, ръководен преди това от Нобеловите лауреати Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.

В България, с идването на социалистическата власт, Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която създава. Обявен е за "невъзвращенец".

Иван Странски е член е на научните академии в Гьотинген, Бавария, Ню Йорк, Швеция.

Умира в България на 19 юни 1979 г. Погребан е в Берлин.