Екатерина Каравелова

Екатерина Великова Пенева – Каравелова видна е българска общественичка, преводачка, поетеса и публицистка, учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.

 

Родена е на 21 октомври 1860 г. в Русе.

 

Остава сирак едва деветгодишна, но грижата за нея поема леля ѝ Кириаки Минкова. Заедно заминават за Русия, където Екатерина завършва със златен медал Четвърта Московска девическа гимназия. Живее в дома на висши аристократи от рода Лермонтови.

 

Завръща се в България през 1978 г. и започва работа като преподавател в Русенското девическо училище, където остава до 1903 г.

 

През 1879 г. Екатерина сключва брак с Петко Каравелов, който малко след това става министър-председател на България. Тя бързо става съпричастна на идеалите и делото на съпруга си.

 

По време на битката при Сливница през 1885 г., когато София е застрашена от сръбска узурпация, тя единствена излиза на площада и успокоява паникьосаните граждани. По-късно за тази си постъпка е наречена от германски журналист "единственият мъж в България".

 

При детронацията на княз Александър Батенберг и наложения Стамболов режим през 1891 г., Петко Каравелов е вкаран в затвора. Екатерина застава твърдо зад съпруга си, търси подкрепа от дипломати за освобождаването му, заради което Стамболов я поставя под домашен арест с опасност от смъртна присъда за предателство. Успява да избегне присъдата благодарение на многото си влиятелни познанства.

 

След внезапната и неочаквана смърт на Петко Каравелов през 1903 г., Екатерина продължава да взема дейно участие в обществения и културния живот на страната. Близо 25 години тя е в центъра и на политическия живот в България. След смъртта на третата си дъщеря, Екатерина се впуска в защита на арестуваните по време на Илинденското въстание и работи доброволно в най-голямата софийска болница към Военното училище.

 

След първата национална катастрофа, когато България е в изолация, Каравелова заминава за Русия, където използва личните си връзки с управляващите среди за възстановяване на добрите отношения между двете държави.

 

След втората национална катастрофа се заема да облекчи участта на хилядите български заложници. Участва активно в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия.

 

Петко и Екатерина Каравелови имат три дъщери. Първата - Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст, втората - Виола, угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга ѝ - журналиста Йосиф Хербст, третата - Лора, загива от куршум, последвана от съпруга си, поета Пейо Яворов. Екатерина надживява всички.

 

Умира на 1 април 1947 г. и е погребана до гроба на Петко Каравелов при апсидата на православния храм "Свети Седмочисленици" в София.