Стефан Богориди

Княз Стефан Богориди (роден Стойко Цонков Стойков) е висш османски държавник и български възрожденец.

Роден е през 1775 (или 1780) г. в Котел, внук е по бащина линия на Софроний Врачански. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, известен и като Богорис.

След Руско-турската война (1828-1829) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Справя се успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник и му дава титлата княз /на турски бей/. В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта, едно от които е за определянето на статута на Дунавските княжества.
През 1850 г. Високата порта под влиянието на княз Стефан Богориди извършва административна реформа. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя
При султан Абдул-Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него.

Стефан Богориди е единственият християнин, който е приемал в къщата си турски султан.

През август 1849 г. Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартал Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, който е посветен на Свети Стефан. На същото място по-късно е издигната известната Желязна църква.
Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти

Княз Стефан Богориди умира в Цариград на 1 август 1859 г.