Аспарух Лешников

Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец, тенор и изпълнител на шлагери с международна известност. Наричан е от европейската критика „Рицарят на горното фа“.

Роден е на 28 юни 1897 г. в Хасково.

Въпреки мизерията, в която живее, заминава за Германия, където се явява на прослушване в Консерваторията в Берлин. От близо 200 кандидати е класиран сред първите трима.
През 1927 г. най-големият продуцент в Германия Ерик Чарел съставя нов секстет „Комедиан хармонистс“, в който Аспарух Лешников е избран за първи тенор. Групата постига зашеметяваш успех, но политическите събития променят съдбата на секстета - през 1934 г., когато в Германия на власт е Хитлер, шестимата тръгват на турне в САЩ, където остават трима от групата (евреи). Аспарух Лешников се завръща в България.
Новата власт не може да му прости времето, през което е работил във фашистка Германия. Поради изключителната мизерия се съгласява да пее дори в цирка и в различни заведения, докато работи като пазач в Борисовата градина.
През 1968 г. Ари е поканен в Германия, за да получи престижната златна значка на известното вариете „Фридрихщатпалас“, през 1977 г. получава в България орден „Кирил и Методий“ първа степен.

Едни от най-известните негови шлагери са: „Горчиво кафе“, „Белокаменна чешма“, „За нашата раздяла“, „Страстно обичам жените“, „Шепотът на вълните“, „Танцувай, циганко“…

В Хасково - родния град на Аспарух Лешников  – сега ежегодно се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“.

Аспарух Лешников умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.