Николай Масалитинов

Николай Масалитинов е театрален деец, артист и режисьор от руски произход, баща на Таня Масалитинова, един от сподвижниците на Константин Станиславски.

Роден е на 16 август 1880 г. в Харков (Русия).

Първоначално се изявява като актьор, а по-късно и като режисьор.
През 1925 г. се установява в България, приемайки поканата за главен режисьор на Народния театър. През 1931 г. приема българско гражданство.

Създава и оглавява студийна школа към театъра като въвежда практически занимания – часове по глас, техника на говора, дикция и декламация, изразително четене, сценична пластика, танц, фехтовка. През 1948 г. школата прераства в институт (от 1954 г. – Висш институт по театрално изкуство), в който Масалитинов се утвърждава като педагог и преподавател. Той за пръв път поставя на сцената пиеси, които впоследствие се превръщат в национална класика.

Междувременно продължава да поставя спектакли и в други театри в България и Югославия, не спира и да играе, снима се и в киното – „Героите на Шипка“ (1954 г.). През 1948 г. е удостоен със званието Народен артист на България.
 
Умира на 22 март 1961 г. в София.