Кръстьо Пишурка

Кръстьо Стоянов Пишурка е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.

Роден е на 24 август 1823 г. във Враца. Произлиза от стар врачански род с много книжовници, от където идва и прозвището Пишурка - пишещ, книжовен човек.

Получавайки образование в гръцка среда, се завръща в България. Въвежда класното обучение в най-старото и прочуто врачанско училище – Възнесенското, модернизира и разширява дейността му. Заради тези нововъведения гръцкият епископ Агапий във Враца прогонва Кръстьо Пишурка от града, чувствайки застрашено разпространението на гръцката култура.
Пишурка се мести в Лом, където прави следваща голяма крачка в развитието на ломското училище и на учебното дело в България като цяло - поставя надпис „Читалище“ над вратата на една от училищните стаи като вътре лично нарежда собствените си книги на български, френски, немски, руски, сръбски и гръцки език. Така Лом се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България.
По-късно за читалището в Лом е наета отделна сграда, в която са разкрити читалня, библиотека и кафене. Тук Пишурка замисля и осъществява първото театрално представление в града и второ за страната - "Многострадална Геновева".
Приносът в театралното дело на Пишурка е, че освен изпълнител на главната роля, той сам режисира спектакъла и така се явява първият български режисьор.
Пишурка се занимава и с писателска, и с преводаческа дейност, пише и поезия. Той не само съчинява и побългарява, но и разпространява книжовните си трудове с цел пробуждане на българите и тяхното ограмотяване.
Издава “Сбор от български песни”, “Кудкудячка или разни морални стихове и приказки”, “Момина китка или книга за секого“, “Буквар за изучаване на българския язик за дятцата”, “Рахилин плач“.

Пишурка умира на 6 януари 1873 г. в град Лом.