Георги Тодоров (генерал)

Георги Стоянов Тодоров е опълченец-поборник, български офицер, генерал от пехотата.

Роден е на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия в семейство на българи-преселници.

По време на Руско-турската освободителна война участва в Българското опълчение като доброволец. В Сръбско-българската война e началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия забавят настъпващите сръбски части към Видинската крепост. След войната участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията, a по-късно възстановен.
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

По време на Балканската война е командир на Седма пехотна рилска дивизия при настъпването й към Солун. Oтблъсква турците при Булаир. Участва в десанта при Шаркьой.
По време на Междусъюзническата война неговата дивизия се сражава при Калиманци.
През Първата световна война е командир на II- а Българска армия, която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на съглашението със сръбската армия. После поема командването на III- а Българска армия на Добруджанския фронт.

На 15 август 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.
През 1918 г. генерал Тодоров е помощник-главнокомандуващ, а след това и главнокомандуващ на Действащата армия. Като такъв е един от военачалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година.
След демобилизацията 1918 година той е назначен за генерал-адютант при Цар Борис III. След преминаването му в запас е избран за председател на Съюза на запасните офицери.

Генерал от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 г. в София. На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).