Донка Ушлинова (Донка Комитката)

Донка Ставрева Ушлинова, наричана Донка Комитката, е българска революционерка и военна деятелка, четник на ВМОРО.

Родена е през 1885 г. в западномакедонското българско село Смилево.

Омъжва се на 15 години и докато мъжът ѝ е на гурбет, тя, заедно с брат си и снаха си, убива и заравя в гробището турчин, който я задиря. Поради това бяга в гората и става член на четата на войводата Славейко Арсов от ВМОРО.

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.

След потушаването на въстанието, Донка се установява във Варна, събира се със съпруга си и се записва да следва.

През 1912 г. избухва Балканската война. Донка Ушлинова, заедно с мъжа си Ставре Ушлинов, се записва като доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много сражения като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ - четвърта и трета степен.

През Първата световна война Ушлинова отново постъпва като доброволка във Втори пехотен македонски полк на 11-та пехотна македонска дивизия – войска, съставена изцяло от доброволци от изгубените български територии. Наравно с мъжете, Донка участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Получава още един орден „За храброст“ – 2-ра степен.

През 1917 г. е произведена в чин подофицер, предложена е и за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението.

След войните Донка, заедно със съпруга си, се установява във Варна. Живеят в малка къща, построена с държавна помощ. Ражда им се син. Донка става член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“.

Умира на 27 юни 1937 г.