Александър Малинов

Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е 5 пъти министър-председател на България и председател на XXIII Обикновено Народно събрание.

Роден е на 3 май 1867 г. в Пандъкли, Бесарабия.

Завършва право в Киев. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Той е прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов,  осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов за злоупотреби с държавни средства, защитник е и на арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски.

Влиза в политиката след смъртта на Петко Каравелов, когато става водач на Демократическата партия.
Малинов е начело на правителството, при което е обявена независимостта на България и са подготвени измененията в Търновската конституция, увеличаващи дипломатическите правомощия на царя.
В края на Първата световна война оглавява две коалиционни правителства, които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание
По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 г. За кратко е министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това си качество става кръстник на княгиня Мария Луиза.

Александър Малинов умира на 20 март 1938 г. по време на предизборно събрание в София.