Поп Харитон

Харитон Станчев Халачев или поп Харитон е български революционер, участник в Априлското въстание.

Роден е между 1830 и 1835 г. в Габрово.

Замонашва се в Преображенския манастир на 20 годишна възраст, а след това е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах. Става свещеник и защитава българските селяни в енорията си от своеволията на турските аги, разбойници и черкези. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район.
През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей поп Харитон е заточен в Мъглижкия манастир, но по пътя успява да избяга, след което се отдава изцяло на революционното дело.

Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание. При преждевременното му избухване поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.
На 1 май поп Харитон ослепява в резултат на нещастен случай (възпламенява се барутът, докато прави фишеци заедно с игумена на манастира). В последния ден от битката се прощава с четниците си: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!". Те го завеждат до входа на манастира, където сам с меч в ръка, загивал намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убива с последните си сили.

Денят на неговата гибел е 7 май 1876 г.