Васка Зойчева

Василка Данаилова Зойчева, позната още като Васка Зойчева, е дете, провъзгласено за символ на българската непокорност по време на сръбската окупация на Вардарска Македония.

Родена е през 1905 г. в Прилеп, Македония.

Историята е следната: През 1912 г. по време на окупацията на Вардарска Македония, през град Прилеп преминава сръбският престолонаследник и водач на армията – принц Александър Караджорджевич. По настояване на местната власт, той е посрещнат с цветя от градските деца. Докато преминава, престолонаследникът се спира и пита Васка – „Па шта си ти?” („Каква си ти?”). На неговия въпрос тя отговаря веднага, без ни най-малко колебаение – „Бугарка!” ("Българка!") . Разгневен от отговора, Караджорджевич удря плесница на момичето.
Вестта се разпространява бързо сред българите, обществото е разгневено, а реакцията на сръбския принц е отразена  в българския печат.
Караджорджевич става крал и прави многобройни опити да потули постъпката си. На бащата на момичето са предложени 1 000 000 лева, за да заяви, че историята с плесницата е лъжа. Въпреки голямата сума, Данаил Зойчев непреклонно отказва предложението.

Заради този случай Васка Зойчева е включена в секция “Мъченици” на известния алманах „Македония“, а също така се споменава и в книгата „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“ на Кирил Пърличев. През 1913 г. Иван Вазов пише стихотворението „Па шта си ти?”:

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава

във твоя дом безочлив чужденец.

"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава

душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -

при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага

и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец -

но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой затвор, изгнанье -

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский

Паисий внук; скрий на коя си майка син,

 на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,

и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,

Люлебургас, ни Булаир ужасни:

ти би разбудил подозрения опасни,

че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

дъбрава, езеро, река, рид, планина

ще викат с глас през всички времена:

"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

Не е известно времето на смъртта на Васка.