Цеко Петков - дядо Цеко войводата

Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода е български хайдутин и националреволюционер, борец за освобождение на България от османско владичество.

Роден е на 10 март 1807 г. в ломското село Дългошевци (днес Замфир).

Младият Цеко е активен ятак на хайдушките войводи. След като турци посягат на двете му сестри, излиза хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро се отделя като войвода на самостоятелна чета от 9 души, с която извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци. Често обединява своята чета с тази на Кулин, когато трябва да извършват по-големи обири и засади. Участва в Манчовата буна в Берковско и в Браилските бунтове, целящи противопоставяне срещу османската власт и насилията над населението.  След провала на Втория браилски бунт, ръководен от Г.С.Раковски, се налага Цеко да избяга за известно време в Русия.

След завръщането си в България, Цеко Петков е избран за кнез на Момин брод (днес Лом).

През 1850 г. участва в най-голямото въстание в Северозападна България – „Раковишката буна”. След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в столицата на Османската империя Цариград. Заедно с още над 200 първенци на България Цеко Петков се подписва в писмо до сръбския крал Александър, в което молят да помогне на България.

След неуспеха на въстанието през 1851 г. застава начело на няколко мирни демонстрации във Видин, при една от които е арестуван. Три години престоява в окови във Видинската крепост, като е подложен на мъчения. Освободен е през 1853 г. след застъпничество на руското пратеничество начело с княз Александър Меншиков и емигрира във Влашко.

Включва се като доброволец в Кримската война и участва в отбраната на Севастопол. Получава сребърна сабя и орден „Георгиевски кръст“ от руския император.

Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата.

Вече на 80-годишна възраст участва в Руско-турската война като войвода на българска доброволческа чета в Българското опълчение.

При освещаване на Самарското знаме старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"

Дядо Цеко войводата спасява и Троянския манастир, като заедно с отделена своя чета от Опълчението организира отбраната на светинята и отблъсква турския башибозук.

След Освобождението Дядо Цеко става народен представител от Белоградчишка околия. Заради ораторския си талант е избран за подпредседател на Учредителното събрание и Първото обикновено народно събрание. Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в 1 Обикновено Народно събрание.

Цеко Петков умира на 15 май 1881 г. в Момин Брод (днес квартал на Лом).