Борис Сарафов

Борис Петров Сарафов е български военен и революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и ВМОРО, допринесъл с цялостната си дейност за свободата на българите в Македония.

Роден е на 12 юни 1872 г. в неврокопското село Либяхово, брат на актьора Кръстьо Сарафов.

Учи в Солун в българската мъжка гимназия. Още като ученик се сближава с Гоце Делчев, Даме Груев и Гьорче Петров и участва в създаването на ученически революционни кръжоци, които организират известните ученически бунтове.
Завършва военно училище в София. Офицер в българската войска.

Борис Сарафов действа в Македония с четите на Кочо Муструка и Колю Ризов. По негово настояване през 1895 г. четата превзема град Мелник. Това дава голям отзвук не само в България, но и в европейския печат. През 1899 г. Борис Сарафов е издигнат начело на Върховния комитет за освобождение на Македония. По негова инициатива се основават вестниците “Усилие”, “Македонско движение”.

Заедно с Иван Гарванов и Христо Матов създават задгранично представителство на ВМОРО в България. Водят борба за опазване на движението и стават жертва на братоубийствена война. Присъдата е подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов. С прилагането на присъдата се натоварва Тодор Паница. На 28 ноември 1907 г. Тодор Паница застрелва в упор Борис Сарафов и Иван Гарванов. Екзекуцията на двамата задгранични представители, спонсорирана от Белградския Македонски Комитет, създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО и нанася непоправим удар на българската кауза в Македония.