Йосиф Соколски (архиепископ)

Йосиф Соколски е известен български църковен деятел от епохата преди Освобождението, основател на Соколския манастир. Името му е свързано с подписването на Унията с Римокатолическата църква през 1860–1861 г.

Роден е около 1786 г. в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) със светско име Иван.

Приема монашество през 1806 г. в Троянския манастир и остава там дълги години. Посещава Света гора Атон, където получава йеромонашески сан. В Хилендарския манастир преписва „Житие”-то на великомъченик св. Онуфрий Габровски и през май 1820 г. донася преписа в Габрово. Удостоен е със званието архимандрит.
Известно време Йосиф Соколски е игумен на Тетевенски, Гложенски и Калоферски мъжки манастири.

Основател е на два габровски манастира – Соколски и Девически, за напредъка на които посвещава  близо 30 години от живота си. По време на освободителните борби манастирът има много важно значение – в него през различни периоди намират убежище четата на дядо Никола, Васил Левски, Цанко Дюстабанов и други бунтовници. По време на Руско–турската война, светата обител дори се превръща във военна болница.

През ноември 1860 г. заминава за Цариград, където на 18 декември 1860 г. е подписана уния с Рим. Папа Пий ІХ го ръкополага за архиепископ и апостолически наместник на съединените българи. Така Йосиф Соколски става първият униатски архиепископ на българите.

Йосиф Соколски е отведен (отвлечен) в Одеса като заплаха за Българската православна църква. Там прекарва последните 18 години от живота си. Умира на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.