Васил Радославов

Васил Христов Радославов е български политик, оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г., народен представител, два пъти министър-председател на България — след абдикацията на княз Александър I Батенберг и по време на Първата световна война.

Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч.

Учи в родния си град, а през 1875 г. става член на Революционната организация и участва в подготовката на Априлското въстание.

Следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия . През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов и без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал. С това свое дело Радославов прави Съединението окончателно и необратимо.

След абдикацията на княз Александър I, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България.
Става министър на вътрешните работи в правителствата на Димитър Греков и на Тодор Иванчов. Ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник, за което през 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

След поражението на България в Междусъюзническата война Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 г. е амнистиран.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 г. На 3 ноември е погребан с почести в София.